Да стоплиш моя ден

Oct 14, 2011, 12:49 PM

Poetry » Love

553 0 2

ДА СТОПЛИШ МОЯ ДЕН

По цели нощи плаче,

ридае моето сърце,

душата ми се лута в мрака,

без да знае накъде.

С мълчание ти ме наказваш,

убиваш порива в кръвта

и вече всичко в мен доказва

как ме боли от самота.

Няма те до мен наяве,

няма те дори в съня ми,

тръпна плахо уморена

във тъмата непрогледна.

Чакам те във мрака тъй студен,

за да стоплиш моя ден,

с ласка мила да дариш сърцето -

сега да сме щастливи,

а не в небитието...

Диляна Пенчева

Please sign in with your account so you can comment and vote.