DILIANA10 (Диляна Пенчева) DILIANA10 (Диляна Пенчева)
15
Oct 14, 2011, 12:49 PM

Да стоплиш моя ден

  Poetry » Love
746 0 2

ДА СТОПЛИШ МОЯ ДЕН

 

По цели нощи плаче,

ридае моето сърце,

душата ми се лута в мрака,

без да знае накъде.

С мълчание ти ме наказваш,

убиваш порива в кръвта

и вече всичко в мен доказва

как ме боли от самота.

Няма те до мен наяве,

няма те дори в съня ми,

тръпна плахо уморена

във тъмата непрогледна.

Чакам те във мрака тъй студен,

за да стоплиш моя ден,

с ласка мила да дариш сърцето -

сега да сме щастливи,

а не в небитието...

 

Диляна Пенчева

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Пенчева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0