29.05.2015 г., 19:13

Да съхраня

539 0 4

                                                                   Да съхраня

 

 

Искам да ме грее слънцето

и да стопля душата ми.

Искам да бъда обичана

и да обичам.

Искам никога да не избледнява любовта,

която дава криле на сърцето ми.

Не съжалявам, че косите побеляха.

Не съжалявам,

че спомените вплитат свещен букет,

който силно ухае.

Нека ме спохождат радости и болка,

тревога и щастие,

така ще чувствам,че живея.

Нека ми пее сърцето

и перото ми да пише,

защото само това остава на земята.

Хората трябва да живеят и да се радват.

Моля се само за едно -

никога да не загубя себе си.

Да остана такава каквато бях редом до вас.

Да ви радвам

дори когато ме няма наблизо.

Да ухая на живот

и от него да се ражда нов живот.

Тичинките от цветята на моя

живейски букет да опрашва

разцъфналите лица на тези след мене.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йонка Янкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Дано Йони! Пожелавам ти винаги да си така мила и изпълнена с живот. Бог да те благослови!
  • Тони,Руми благодаря ви за оценките.Лек уикенд.
  • Йонка, пожелавам ти винаги да носиш този млад дух и ентусиазъм, от които струи истински живот! Бъди все така позитивна! Поздрав!
  • Твоите послания и желания са съвсем естествени и разрешими.
    Хубаво е , когато ухае на живот и от него се ражда нов живот
    Поздрав за новата творба, Йони !

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...