Да съм себе си и после да тръгна...
Не летя, когато над мене няма небе,
не разпервам криле с вятъра да бягам,
не блестя със звездите наред,
с очи благословия не давам.
Не плача, когато навън пак вали,
не крещя, когато всички се смеят,
не моля, не искам, не мога, уви,
когато мечтите напук на онези живеят.
Денем не обичам, не пея,
не броя изгубени минути,
не желая да виждам, копнея
за нощни разходки по прашните пътища.
Рисувам за миг светове,
оцветявам със цветни моливи,
нареждам дори дъждове -
по капки, по ноти,
създавам различни мотиви.
Разказвам красива история,
обичат да слушат в захлас,
и често използвам оназ алегория -
за тебе, за мене, за нас...
Тогава аз вече живея -
в онези си кратки секунди.
Смея се, тичам, умея
да съм себе си и после да тръгна...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
