6.12.2019 г., 8:44

Да те видя

1.2K 0 0

Да те видя

 

Присъствие.Неземно.Нежно.Различно.

Теб да усещам,на няколко метра.

Погледа търси,силует нейн.

Сърцето претупва,в ритъм нечуван.

Не желая аз друго , освен момента следващ.

 

Да те видя.Нежно с очи да огледам.

Аромат,да усетя с вкус на ванилия.

Да те видя.Косите твой,дълги да позная.

Отдалече да шепна,”Истина е тя,не е плод на илюзия.”

 

В тази моя мечта,пътя изминат значение няма.

Какво тук са тези числа  в километри,мили или светлинни години?

В тази моя мечта,всичко е по ясно от зората на деня.

Дори за минута,да зърна най-неземната красота.

 

Открит.Такъв съм пред света.

Ти него замествай.Така,ти за мен да си вселена една.

Открит.Аз пред съм,без скрити неща.

Тайни не крия.Скрити мисли аз не събирам.

 

Да те видя.

Много ли е това,за което те питах?

Да те видя.

Щастливци са всички слепи създания.

Който един и същ въздух с тебе делят.

Слепи завинаги,не оценявайки това,

което те за даденост имат.

 

Да те видя.

Секунда в година,минута във вечност.

Молба единствена имам само последна.

Ако някога реалност от мечта се превърне,

моята строфа лирична,времето скорост различна,

да има,за да имам възможността следна:

 

Да те видя.И да те усетя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоимен Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...