etikki (Мариета Караджова)
100 82
31.10.2017 г., 23:01 ч.

Да те запомня 

  Поезия » Любовна
946 6 9

Отивам си. Отивам си полека

и без дори за миг да предположиш.

Изчезвам като призрачна пътека,

в една гора, която си пребродил.

Отдръпвам се. Изгубвам се по малко

и все по-рядко в дните ти ме има,

а ти дори не знаеш и е жалко,

че лятото ни става сива зима,

че птиците на моите усмивки,

отдавна отлетяха надалече,

и празни са ръцете ми и плитки,

и кратко се оказа нашето "вечно".

А може би светът навън е шарен...

Но вътре в мен е истински студено

и няма как със дъх да те опаря

и няма как в съня си да те взема.

Защото те обичах като огън,

а днес съм пепел. И съм студ и прах,

отивам си, докато още мога,

да помня, че със теб горях.

 

© Мариета Караджова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??