Да те запомня
Отивам си. Отивам си полека
и без дори за миг да предположиш.
Изчезвам като призрачна пътека,
в една гора, която си пребродил.
Отдръпвам се. Изгубвам се по малко
и все по-рядко в дните ти ме има,
а ти дори не знаеш и е жалко,
че лятото ни става сива зима,
че птиците на моите усмивки,
отдавна отлетяха надалече,
и празни са ръцете ми и плитки,
и кратко се оказа нашето "вечно".
А може би светът навън е шарен...
Но вътре в мен е истински студено
и няма как със дъх да те опаря
и няма как в съня си да те взема.
Защото те обичах като огън,
а днес съм пепел. И съм студ и прах,
отивам си, докато още мога,
да помня, че със теб горях.
© Мариета Караджова All rights reserved.
