Да ти кажа ли...

3.12.2013 г., 21:56 ч.

Поезия » Друга

597 0 2

Да ти кажа ли или пред теб да изплача...
как стенеха бурите и зажиждаха ме мъглите,
а аз се учех как от любовта си да замълча.
После просто си приех като гост самотите...

Само ти ми подаде ръка и ми каза "Обичам те".
Боже мой, как само исках да вярвам!
Но не можех и все те напусках без време,
а ми се щеше до смърта да те имам.

Разлюлявах те със моите стихии
и във делника твой вселявах неволи.
Ти единсвен бе с мен, дори и в несгоди,
и даряваше смисъл със шепи - утехи.

Ти не беше виновен навярно за нищо,
преди теб друг ми приготви въжето.
Затова с теб потеглям към вечното,
а пък другият вече осъмва във нищото.

Беше всичко за мен той, но съдбата
тъй решила бе, да ме свърже за теб.
Затова приеми ми сърцето, душата...
ако тръгнеш, бъди щастлив и без мен...

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

dinko1963 (Динко)

2013-12-04T09:02:41+02:00

за съжаление, над всеки човек се събира буря понякога. но тя винаги отминава и само силният продължава.
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2013-12-03T22:07:08+02:00

Браво Джейни!