alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
23.06.2007 г., 11:28 ч.

Да ти се извиня 

  Поезия
2185 1 28
Аз знаех, че ще дойдеш. Пожелах си те,
угасяйки последната си розовост.
Но... виждаш ли... тежа от произнасяне.
Не знам кога реших да бъда проза.

Не помня точно кой ме обезстИши
и как загубих дарба да сънувам...
Гласът ме дави. За това ти пиша.
Да ти се извиня, че се страхувам.

Страхувам се от тази сеизмичност.
От магмата, шприцована във вените.
От Етната, с която те обичам...
Изригваш в мен. И аз съм ужасена.

Аз цялата съм пълна със стени.
И зверски ме е страх да ги съборя.
Без тях съм голота. Не ме вини!
Страхувам се от тази еуфория.

Не помня точно кой ме обезсмисли
и как загубих вярата, че струвам...
Разказвам се пред теб, защото искам
да ти се извиня, че се страхувам.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • !!!
  • Немам думи!Чудно е!6 от мен
  • ПРИЗНАВАМ ЧЕ СТРЕЛЯШ право в целта!
  • Много силен стих
  • Силно, горещо, вулканично излияние на една нежна, ранима и мислеща жена.Браво!
  • Ели, този твой стих ме помете като първоюлско торнадо.
    Направо онемях и запримигвах тъпо.
    Браво, момиче, браво.
    Сила се иска да го кажеш.
  • Оооо, щях да го пропусна в суматохата!!
    Но и без друго не мога да коментирам!!!
    Пак съм изстреляна в небитието от този стих!!!!
    Целувам те, мила!!!
  • Прелест, отново!!!
    Аплодисменти!
  • Ти нямаш цена. В прозата си лаик. Остави я на професионалистите.
  • "Не помня точно кой ме обезсмисли
    и как загубих вярата, че струвам...
    Разказвам се пред теб, защото искам
    да ти се извиня, че се страхувам."
    Леко понастръхнах!!!
  • Прочетох го още в първия ден,но не знаех какъв коментар да напиша... И все още не знам... Страхотно! Покъртително! Намирам се в твоите творби!
  • Извинявам ти се, че не мога да ти опиша колко много ми хареса стиха ти!!!
  • Пишеш много,много,много хубаво,мила!
    Продължавай!!!
  • Браво, дъще! Често умирам от страх, но пусто мъжко самоопределение, как да си призная...
  • Като вулканична лава ,
    изригнала от дълбините
    е поезията ти ...
    Силна си като природно
    бедствие !
  • Как успя да измериш любовта с неверните метри на страха?
    И какво ли не още...
  • Страхуваш се защото и "голотата" и "стените" са наша измислица,
    само някаква представа...и нито голотата е голота,нито стените-стени...,а,когато са истински... виждаш,че са едно и също-двете страни на една монета-т.е. като правиш едното,правиш и другото,няма разлика,разделяне,няма вътрешен конфликт... Поздрав!
  • Не помня точно кой ме обезсмисли
    и как загубих вярата, че струвам...
    Разказвам се пред теб, защото искам
    да ти се извиня, че се страхувам.

    Ели, една гореща прегръдка от мен!!! За друго... думи не ми останаха след този невероятен стих! :*:*:*
  • И аз понякога се страхувам. Какво ти понякога..., през повечето време. Но ей такива хубави неща ме карат да се усмихвам... ^^
  • Чудесен стих, Ели!!! Поздрави!!!

    п.с. Куне, вий с кака ти кво само съ пригръщати и цалувъти? Вий дъ ни сте нящу... Язе ни тъ укорявъм, мъ глей кръсница Стойна дъ ни тъ научи. Ша риче, чи язе съм та нъкаръл. Нъли съм марку шантъф. Кръсник Ваньо
  • хич не се извинявай!
    виновна си! И Таланлива!!!*
  • Великолепна,както винаги!
  • Харесвам творбите ти!!!
    Не спирай
  • Вулканът изригва от длъбините, както стихът ти!
    Браво Ели!
  • От дълбоко идват думите ти, Алиса, затова искрят и топлят с човечността си. Прекрасно признание...
  • БРАВО, АЛИСА!!!!
    ПРЕКРАСНА СИ!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
  • Няма да спирам да ти се възхищавам...!!!
    Прегръщам те, Ели!
  • Това чувство е познато на всеки, мила...
    Надявам се да го превъзмогнеш!
    Поздравления за този стих!
    Страхотен е, както винаги!
Предложения
: ??:??