Да ти се извиня
Аз знаех, че ще дойдеш. Пожелах си те,
угасяйки последната си розовост.
Но... виждаш ли... тежа от произнасяне.
Не знам кога реших да бъда проза.
Не помня точно кой ме обезстИши
и как загубих дарба да сънувам...
Гласът ме дави. За това ти пиша.
Да ти се извиня, че се страхувам.
Страхувам се от тази сеизмичност.
От магмата, шприцована във вените.
От Етната, с която те обичам...
Изригваш в мен. И аз съм ужасена.
Аз цялата съм пълна със стени.
И зверски ме е страх да ги съборя.
Без тях съм голота. Не ме вини!
Страхувам се от тази еуфория.
Не помня точно кой ме обезсмисли
и как загубих вярата, че струвам...
Разказвам се пред теб, защото искам
да ти се извиня, че се страхувам.
угасяйки последната си розовост.
Но... виждаш ли... тежа от произнасяне.
Не знам кога реших да бъда проза.
Не помня точно кой ме обезстИши
и как загубих дарба да сънувам...
Гласът ме дави. За това ти пиша.
Да ти се извиня, че се страхувам.
Страхувам се от тази сеизмичност.
От магмата, шприцована във вените.
От Етната, с която те обичам...
Изригваш в мен. И аз съм ужасена.
Аз цялата съм пълна със стени.
И зверски ме е страх да ги съборя.
Без тях съм голота. Не ме вини!
Страхувам се от тази еуфория.
Не помня точно кой ме обезсмисли
и как загубих вярата, че струвам...
Разказвам се пред теб, защото искам
да ти се извиня, че се страхувам.
© Елица Мавродинова All rights reserved.
