31.08.2007 г., 19:41

ДА ТЛЕЯ - НЕ МОГА

993 0 17
 

Хората

често ми казват:

- Поспри,

време е вече.

Живота свой ти укроти.


Но аз

да тлея не мога.

Не искам!

Как да го сторя

не мечтая да знам.


Навярно

все още не съм

пораснал голям...


За прахан не ставам,

за клада съм само.

С тази цел на света

някои с радост

биха предложили

своето рамо.


Но горд съм,

че да тлея не мога.  

Не искам!


И как да го сторя -

не желая да знам.

От такъв, като мен,

не става прахан!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...