ДА ТЛЕЯ - НЕ МОГА
Хората
често ми казват:
- Поспри,
време е вече.
Живота свой ти укроти.
Но аз
да тлея не мога.
Не искам!
Как да го сторя
не мечтая да знам.
Навярно
все още не съм
пораснал голям...
За прахан не ставам,
за клада съм само.
С тази цел на света
някои с радост
биха предложили
своето рамо.
Но горд съм,
че да тлея не мога.
Не искам!
И как да го сторя -
не желая да знам.
От такъв, като мен,
не става прахан!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вили Тодоров Всички права запазени
Продължавай да гориш!