Хората
често ми казват:
- Поспри,
време е вече.
Живота свой ти укроти.
Но аз
да тлея не мога.
Не искам!
Как да го сторя
не мечтая да знам.
Навярно
все още не съм
пораснал голям...
За прахан не ставам,
за клада съм само.
С тази цел на света
някои с радост
биха предложили
своето рамо.
Но горд съм,
че да тлея не мога.
Не искам!
И как да го сторя -
не желая да знам.
От такъв, като мен,
не става прахан!
© Вили Тодоров All rights reserved.
(аз и не мога да си живуркам...)