31 авг. 2007 г., 19:41

ДА ТЛЕЯ - НЕ МОГА

994 0 17
 

Хората

често ми казват:

- Поспри,

време е вече.

Живота свой ти укроти.


Но аз

да тлея не мога.

Не искам!

Как да го сторя

не мечтая да знам.


Навярно

все още не съм

пораснал голям...


За прахан не ставам,

за клада съм само.

С тази цел на света

някои с радост

биха предложили

своето рамо.


Но горд съм,

че да тлея не мога.  

Не искам!


И как да го сторя -

не желая да знам.

От такъв, като мен,

не става прахан!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...