И защото е есен, нека дъжд да вали.
Да удавим лъжите си в локвите!
Да изплачат последните свои сълзи -
избледнели от спомена - нотите.
С пианистката Есен на златен роял
да изсвирим скърбящите истини.
Да изплува, след тежката кал засиял,
непорочният образ на дните ни.
© Цветето Б. Всички права запазени