severianin (Валентин Чернев)
417 677
23.03.2012 г., 11:31 ч.

Да вървим тогава... 

  Поезия
804 1 16

ДА ВЪРВИМ ТОГАВА

 

 

Сега съм в ъгъла на битието,

на крайчеца на тоя сив живот,

в голямото безвремие, в което

като в река пенлива няма брод.

А трябва някак си да го прегазя –

щом стигна оня бряг, ще съм спасен.

Пред мен се пенят мътните талази...

Дали пред мен? А може би у мен?

 

Но от къде да взема нови сили?

А и не е ли стар мираж брегът?

Дали наистина са се спасили

прегазилите времето отвъд?

Ще издържат ли дух, душа и тяло

на напора на мътните вълни?

Каквото имах – днес е овехтяло,

а есен младо жито не кълни.

 

Така е в ъгъла на битието –

умира тялото, духът е дим.

Но лъснала в нощта, душата свети.

Добре, душа! Тогава – да вървим!

 

© Валентин Чернев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??