ДА ВЪРВИМ ТОГАВА
Сега съм в ъгъла на битието,
на крайчеца на тоя сив живот,
в голямото безвремие, в което
като в река пенлива няма брод.
А трябва някак си да го прегазя –
щом стигна оня бряг, ще съм спасен.
Пред мен се пенят мътните талази...
Дали пред мен? А може би у мен?
Но от къде да взема нови сили?
А и не е ли стар мираж брегът?
Дали наистина са се спасили ...