Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.
Възпявах не една, не две надежди
и куп нередности в света.
Възпях нелепите си грешки
и своите успехи до сега.
Възпявах хорското мълчание,
дори последиците от това.
Възпявах чуждото страдание,
възпях и силата на любовта.
Възпявах всичко и не съжалявам,
защото утре ще застана пред света
и с гордост, може би, ще си призная:
"Добре, че всичко съм възпяла,
за да усетя днес, че съм живяла!"