Jul 16, 2008, 3:59 PM

Да възпееш живота

649 0 2

Възпявах старите любови
и своите бленувани мечти.
Възпявах срещи и раздори,
възпях и болката дори.

Възпявах не една, не две надежди
и куп нередности в света.
Възпях нелепите си грешки
и своите успехи до сега.

Възпявах хорското мълчание,
дори последиците от това.
Възпявах чуждото страдание,
възпях и силата на любовта.

Възпявах всичко и не съжалявам,
защото утре ще застана пред света
и с гордост, може би, ще си призная:
"Добре, че всичко съм възпяла,
за да усетя днес, че съм живяла!"

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

  • пожелавамм ти го
  • Ааа, аз твоето мълчание пък
    няма да възпея,
    че липсваш, малката,
    и за стиховете ти копнея!
    Гушкам те!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...