7.06.2011 г., 13:24

Да я гушна!

1K 0 6

Да я гушна!

Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Ти ме знаеш... Паднал съм в бездната...
С нея пълня своята чаша...

Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
С аромата на рози извезана.
С карамфилите, диви, опрашена.

Тази вечер е толкова звездна!
Тази вечер е толкова наша!
Непотребен, без теб... Безполезен...
И пресъхнал... И не мога да плача...

Тази вечер е толко светулчена!
Тази вечер е пълна с щурчета!
Нацъфтяха акации, булченски...
Лист обърна липата. Засвети.

Тази вечер съм легнал в сеното.
Тази вечер Месечината слиза...
Тази вечер съм "ритнал кросното"...
Тази вечер си късам и ризата...

Тази вечер не искам да моля...
Тази вечер изтичат очите ми...
Ако Господ е рекъл... Божа воля...
Ще се сбъднат... Ще се сбъднат мечтите ни...

Тази вечер е такава Магия!
Тази вечер е толкова сушава...
В тази вечер искам Мария
не да мие нозете ми... Да я гушна!!!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Дяков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ваша Светлост, Господин Бароне, аз още пазя писма в сейф, дето пише :До Господина Господин Дяков... Да, те са били до дядо ми, но и аз разбирам от обръщения...Та: Кой какво иска не ме е еня! Още по-малко искам да се срещам с хора, като адаша... Има причини - има и Антипричини! Нищо и никой не е в състояние да ме накара да направя нещо, ако не е заради някого или заради нещо, дето обичам! Зем.
  • Е, че ти нищо не искаш бе, Зем. Поискайте и ще ви се воздаде. Поздрав, братко - дано успееш да дойдеш на 18-ти в Горна. Ти и Краси Тенев сте сред хората, които искам да видя там.
  • Магия е!
  • Четейки почувствах аромата на Казанлъшката долина!
    Поздрав, Зем!
  • Без думи останах! Поздравления, чуден стих !

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...