Да захапеш сол с лед

15.04.2005 г., 14:45 ч.

Поезия

932 0 0

Огнен дъжд рабива на кристали,
вятър сух раздира се от плач.
Вечен сън с омайните китари,
тиха притча за любов и мед.
Щипка от безсмъртната рецепта,
малък къс от вечен кръговрат.
Разказ, рози и милувки,
трън, убождал всеки той от нас.
Малко сол, подправки и сметана,
и черешка най-отгоре.
И заливка с шоколад и орех,
със бадем аперитив.
Опиянени, стъпка танц.
Ненаситен, без баланс.
Всичко пее, весели се,
догде моментът наближи.
Иде сметката- сега плачи,
любовта е време да смениш.

Свързани произведения

Коментари

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.