Apr 15, 2005, 2:45 PM

Да захапеш сол с лед

  Poetry
1.3K 0 0

Огнен дъжд рабива на кристали,
вятър сух раздира се от плач.
Вечен сън с омайните китари,
тиха притча за любов и мед.
Щипка от безсмъртната рецепта,
малък къс от вечен кръговрат.
Разказ, рози и милувки,
трън, убождал всеки той от нас.
Малко сол, подправки и сметана,
и черешка най-отгоре.
И заливка с шоколад и орех,
със бадем аперитив.
Опиянени, стъпка танц.
Ненаситен, без баланс.
Всичко пее, весели се,
догде моментът наближи.
Иде сметката- сега плачи,
любовта е време да смениш.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© В All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...