Patrizzia (Надежда Ангелова)
2049 18102
3.09.2022 г., 19:16 ч.  

Да знам, че с мен си, ангеле ми стига 

  Поезия » Строги форми
275 9 11

И не остана моят ангел с мене,
от людската наивност изморен
окапваха перата ден след ден.
Крилата закърняха от вървене.

 

Дори поетът – от жена роден,
е грешен. Всеки порив на колѐне,
в стиха му нощем моли се и стене,
душа убита в делничния плен.

 

Дали душата светъл храм издига
и моят ангел чува ли? Не знам.
Словата ми перца са, на авлига

 

и до едно без жал ще ги раздам,
да знам, че с мен си, ангеле ми стига...
Сред хората се чувствам страшно сам.

 

  https://youtu.be/1UUYjd2rjsE

 

 

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "Крилата закърняха от вървене." ...Прекрасно е, Наде!
  • Самотата на поета ражда красота!... Макар и често в вкус на тъга и болка... Важното е ангелът да ни подкрепя!
    Прекрасен сонет си сътворила, Наде !
  • Благодаря ви! 💜
  • "окапваха перата ден след ден.
    Крилата закърняха от вървене."
    Наде, поезията ти ме кара да си мисля, че няма невъзможни неща, а ангелите са сред нас. Благодаря ти.
  • Благодаря за думите и тази прекрасна песен, Наде! ❤ Така е, любовта не си отива когато нашите ангелчета минат отвъд. ❤
  • Всеки си има ангел. Някоя - Ангел...
    Сериозно - хареса ми.
  • Твоят ангел е тук, Бубе. Никога не си е тръгвал. За да не те натъжа:
    https://youtu.be/3JWTaaS7LdU
  • И моят ангел не остана с мен... Тъжен, но красив стих! Адмирации, Надя! 🌹
    Обожавам тази песен!
  • Благодаря, Мини! Самотността няма нищо общо със самотата, Тони. Особено когато през повечето време се опитваш да бъдеш човекът-оркестър.
  • Чвствам се също сама и самотна...
    Поздравления!
  • Много е хубаво,Наде, много!
Предложения
: ??:??