Аз съм камъчето в твоята обувка,
зрънце пясък в твоето око,
не прощавам юдинска целувка,
каквото е било - било.
Аз съм твоя вярна сянка в дните сиви,
а без слънце няма сянка, знам,
мислиш: Слава Богу, вече си отива!
Но аз съм аз и аз съм там.
© Надежда Ангелова Всички права запазени