~*&*~ Дай ми мъничко Любов...

Снежинки в езерна вода събирам...

В следите от душата ти се взирам

В гората ми дърветата надвисват

Вървя в следата ти Любима

Душата ми се скита

Събирам с дланите си пепелта

Събирам прах

В чаша не от кост

А от кристал

Роден от чиста мисъл

Стоял на дъното

На ручей бистър

Не на таз земя

Дай ми мъничко Любов Любима

Лицето ми без твойта нежност

Е като девствен сняг...

И само твоят поглед мила

Е движеща се кръв~*

В очите ти вселенската тъга наднича

И няма вече езера...

Слепец съм днес

При все че в тебе гледам...

След теб във облаците тичам

С орязани криле

С орязана нога

Изтръгваш цвете от душата ми  Любима 

Понякога докосвам сякаш се

До твойта плът,

Но толкоз силно ти изгаряш ме...

А тъй студено ми е в тази зима

Почети ми за Любов

Звездице моя мила~*

До масата ми стол самотен има

Във него ти люлееше се

И четеше нявга ми

Увита в шал...

Седях до теб

И чувствах пръстите ти нежно мили

Да галят моята душа

Тъй липсваш ми

На масата ми днес

Една самотна свещ прегаря

Поне в последния ми час

Се спри до мен

Седни отново в туй кресло...

Почети ми ти от тази книга

Искам да заспя

Прегръщан пак

От твоя глас

Изтръгваш цвете от душата ми

Студено ми е в тази зима

И ако само ти за миг обърнеш се

Ще видиш днес един човек

С лице увито в бяла плът

Почти прозрачно да те вика

Езикът ми го няма

Защото той е в твоята уста

Със таз уста ти викаш мен

Сърце любимо...

За миг поспри се в този бяг

Защото аз на педя съм от теб

И в стъпките ти днес събирам прах

21. декември 2011

Л- Е

http://www.vbox7.com/play:e4d938e9bb