Dec 22, 2011, 12:04 PM

Дай ми мъничко Любов...

  Poetry » Love
1.3K 0 1

~*&*~ Дай ми мъничко Любов...

 

Снежинки в езерна вода събирам...

В следите от душата ти се взирам

 

В гората ми дърветата надвисват

Вървя в следата ти Любима

Душата ми се скита

Събирам с дланите си пепелта

 

Събирам прах

В чаша не от кост

А от кристал

Роден от чиста мисъл

Стоял на дъното

На ручей бистър

Не на таз земя

 

Дай ми мъничко Любов Любима

Лицето ми без твойта нежност

Е като девствен сняг...

И само твоят поглед мила

Е движеща се кръв~*

 

В очите ти вселенската тъга наднича

И няма вече езера...

Слепец съм днес

При все че в тебе гледам...

 

След теб във облаците тичам

С орязани криле

С орязана нога

Изтръгваш цвете от душата ми  Любима 

Понякога докосвам сякаш се

До твойта плът,

Но толкоз силно ти изгаряш ме...

А тъй студено ми е в тази зима

Почети ми за Любов

Звездице моя мила~*

До масата ми стол самотен има

Във него ти люлееше се

И четеше нявга ми

Увита в шал...

Седях до теб

И чувствах пръстите ти нежно мили

Да галят моята душа

 

Тъй липсваш ми

На масата ми днес

Една самотна свещ прегаря

Поне в последния ми час

Се спри до мен

 

Седни отново в туй кресло...

Почети ми ти от тази книга

Искам да заспя

Прегръщан пак

От твоя глас

 

Изтръгваш цвете от душата ми

Студено ми е в тази зима

И ако само ти за миг обърнеш се

Ще видиш днес един човек

С лице увито в бяла плът

Почти прозрачно да те вика

Езикът ми го няма

Защото той е в твоята уста

Със таз уста ти викаш мен

Сърце любимо...

За миг поспри се в този бяг

Защото аз на педя съм от теб

И в стъпките ти днес събирам прах

 

 

21. декември 2011

Л- Е


http://www.vbox7.com/play:e4d938e9bb

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Л-Е All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...