27.10.2014 г., 17:31

Дай ни време

1.1K 0 0

Потърси ме в есенните листа,
в тихата лунна светлина,
чуй шепота на съдбата,
докосни ми с цяр душата.

 

Ще бъда нежен като вятър,
с целувки мили ще те храня,
спектакли като от театър
за сърцето твое ще представя.

 

Ще бъда ангел в съня ти
и двама, загърнати в бяло,
ще танцуваме, а любов ще кънти,
оплаквайки време закъсняло.

 

Ще бъда скритият вопъл,
гаснещ бавно в сърцата.
Ще те галя с дъха ми топъл
и жално ще проклинаме съдбата.

 

Време от Бога ще измолим,
минало, забравено и ние,
да пробва да ни върне
щастие, а болка да измие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Джуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...