27.10.2014 г., 17:31

Дай ни време

1.1K 0 0

Потърси ме в есенните листа,
в тихата лунна светлина,
чуй шепота на съдбата,
докосни ми с цяр душата.

 

Ще бъда нежен като вятър,
с целувки мили ще те храня,
спектакли като от театър
за сърцето твое ще представя.

 

Ще бъда ангел в съня ти
и двама, загърнати в бяло,
ще танцуваме, а любов ще кънти,
оплаквайки време закъсняло.

 

Ще бъда скритият вопъл,
гаснещ бавно в сърцата.
Ще те галя с дъха ми топъл
и жално ще проклинаме съдбата.

 

Време от Бога ще измолим,
минало, забравено и ние,
да пробва да ни върне
щастие, а болка да измие.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веселин Джуров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...