Даже не помня щастлива ли бях
Даже не помня щастлива ли бях
преди да те срещна.
За тебе ли толкова дълго копнях
и хранех надежда?
Е, случи се...
Късно ли?
Може би ,,да''?
Но все пак се случи.
Усетих.
Изпълни света ми със чудеса.
До гроб ще те нося в сърцето!
Аз те пускам свободно.
На воля.
Със вятъра.
Не разпитвай дали съм сама.
Затова те оставям.
По въздуха някъде.
Под откритото черно небе.
Ти се носиш в простора.
Край мене.
Навсякъде.
Нажежаваш кръга от звезди.
И умело отваряш отдавна заключени
и недишащи вече мечти...
Недей да пречупваш душата на две.
Недей я нарежда.
За пъзел са нужни две здрави ръце
и мнооооого надежда!
преди да те срещна.
За тебе ли толкова дълго копнях
и хранех надежда?
Е, случи се...
Късно ли?
Може би ,,да''?
Но все пак се случи.
Усетих.
Изпълни света ми със чудеса.
До гроб ще те нося в сърцето!
Аз те пускам свободно.
На воля.
Със вятъра.
Не разпитвай дали съм сама.
Затова те оставям.
По въздуха някъде.
Под откритото черно небе.
Ти се носиш в простора.
Край мене.
Навсякъде.
Нажежаваш кръга от звезди.
И умело отваряш отдавна заключени
и недишащи вече мечти...
Недей да пречупваш душата на две.
Недей я нарежда.
За пъзел са нужни две здрави ръце
и мнооооого надежда!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
