Даже не разбрах...
Когато искам, мога да съм радост,
превръщайки се после във стенание,
когато искам ставам късче младост,
и нежно се обгръщам с обаяние.
Когато искам, ставам и на пясък,
та всичките морета да ме галят,
когато искам раждам се със крясък,
а всичките звезди, без мен изгарят.
Когато искам, мога да съм вяра,
и страстно да извайвам светлината,
когато искам, грейвам лъч, без мяра,
и с него преоткривам небесата.
Когато искам, в теб, ще онемея,
а после ще притихна във сърцето,
когато искам страст ще разпилея,
и ще проникна чак в небитието,
Когато искам, мога да съм снежна,
а после като лед да се стопявам,
когато искам, бряг съм и небрежна,
и никаква вина не усвоявам.
Когато просто искам да съм твоя,
и в твоята прегръдка да се сгуша,
отпий ме нежно, направи ме своя,
сърце не давай, разума да слуша.
Когато просто искам да се слея,
с духа ти и със мъжката ти сила,
когато искам в теб да се прелея,
вземи, изпий ме, истинска и мила.
Когато просто искам да съм в теб,
и тихичко с душа да ти пристана,
завий ме топло, намажи ме с мед,
завинаги при тебе ще остана.
Да, ти ме пожела и ме спечели,
и как се случи, даже не разбрах...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неземна Всички права запазени
