26.11.2022 г., 15:40

Дал ви Бог добро!

931 3 4

... отдавна вече спрях да се терзая,

че моят свят не стана земен Рай.

Смирих се вече с ужаса пред края.

И съм наясно с Божия Безкрай.

 

Простих се с рой заблуди и химери.

Мечтите отлетяха с: – Чик-чирик!

И как живееш – питам се, Валерий?

И млъквам на чист български език.

 

Във стихчетата казал съм си всичко.

За тях платих в небесната си НАП.

Не се превърнах в Чичкото Паричко! –

с две риби и с Господния си хляб.

 

Дори и в най-зловещите си доби

посрещах всеки братец със: – Здравей!

Душата си протегнал, аз бях Обич! –

дори към най-бруталния злодей.

 

Ще съм щастлив в пространствата огромни! –

с две риби и със хлебец ви гостих.

Дано светът с добро да ме запомни?

И – дал ви Бог добро! – във моя стих.

 

26 ноемврий 2022 г.

гр. Варна, 9, 00 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Душата си протегнал, аз бях Обич! -
    дори към най-бруталния злодей."!!!!

    Обичта не свършва, ако изворът ѝ извира в душата ти. Сигурна съм, че имаш още много обич да дадеш на хората, Валери. В последните ти стихове се усеща нотка на прощаване, но ти не бързай да никъде. Всички пием от Поезията ти и тя ни прави щастливи!
  • Дал Бог добро и на теб, морско момче!
  • Дал Бог добро и на теб!
  • Поезия!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...