26 нояб. 2022 г., 15:40

Дал ви Бог добро!

938 3 4

... отдавна вече спрях да се терзая,

че моят свят не стана земен Рай.

Смирих се вече с ужаса пред края.

И съм наясно с Божия Безкрай.

 

Простих се с рой заблуди и химери.

Мечтите отлетяха с: – Чик-чирик!

И как живееш – питам се, Валерий?

И млъквам на чист български език.

 

Във стихчетата казал съм си всичко.

За тях платих в небесната си НАП.

Не се превърнах в Чичкото Паричко! –

с две риби и с Господния си хляб.

 

Дори и в най-зловещите си доби

посрещах всеки братец със: – Здравей!

Душата си протегнал, аз бях Обич! –

дори към най-бруталния злодей.

 

Ще съм щастлив в пространствата огромни! –

с две риби и със хлебец ви гостих.

Дано светът с добро да ме запомни?

И – дал ви Бог добро! – във моя стих.

 

26 ноемврий 2022 г.

гр. Варна, 9, 00 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Душата си протегнал, аз бях Обич! -
    дори към най-бруталния злодей."!!!!

    Обичта не свършва, ако изворът ѝ извира в душата ти. Сигурна съм, че имаш още много обич да дадеш на хората, Валери. В последните ти стихове се усеща нотка на прощаване, но ти не бързай да никъде. Всички пием от Поезията ти и тя ни прави щастливи!
  • Дал Бог добро и на теб, морско момче!
  • Дал Бог добро и на теб!
  • Поезия!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...