(из цикъла "Винарки")
Далеч от мен си, мила, ти!
А аз разпътен съм и изтерзан
и толкоз, толкоз сам.
Имам нужда, желание и страст.
О, Боже, прости ми,
изпълнен съм с греховна сласт.
За формите ти нежни аз жадувам,
за теб аз, миличка, будувам!
И няма сила,
няма власт,
коята би ме спряла да те имам аз.
Ръката си протягам в мрака,
а тя увисва в празното
- сякаш е саката.
Не е живот това, а жива мъка!
О, Боже, толкоз ми се кърка!
Бутилко моя недопита,
къде ли снощи от мен те скриха?
Далеч от мен си, мила,
но аз ще те открия
и със страст ще те допия!
© Красимир Каменов Всички права запазени
ама пък ми беше интересно да те прочета!