25.09.2020 г., 15:05 ч.  

Далеч, далеч от земните затвори 

  Поезия » Любовна
411 3 13

Далеч, далеч от земните затвори

и много по-високо от небето

очите ти божествени говорят,

събрали до прашинка световете.

 

Кълбото се върти във две зеници

и лута се из хиляди посоки -

на Севера умират всички птици,

а полетът на Юг е само стока.

 

Очите ти приличат на илюзия

протягам се, а те - отдалечават.

И точно ги достигам. Мигаш. Губя се-

изплакваш ме и падам на земята.

 

От ниско като гледам, приближаваш се,

и образа ми с миглите си късаш.

Във клетката на своето мълчание

очите ти са свидната ми къща.

 

И също като мое огледало,

но някак си божествено високи.

Обичам ги! Обичам ги! Разбра ли?

Очите ти. Обичам ги, до болка.

 

 

 

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??