Далеч, далеч от земните затвори
Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници
и лута се из хиляди посоки -
на Севера умират всички птици,
а полетът на Юг е само стока.
Очите ти приличат на илюзия
протягам се, а те - отдалечават.
И точно ги достигам. Мигаш. Губя се-
изплакваш ме и падам на земята.
От ниско като гледам, приближаваш се,
и образа ми с миглите си късаш.
Във клетката на своето мълчание
очите ти са свидната ми къща.
И също като мое огледало,
но някак си божествено високи.
Обичам ги! Обичам ги! Разбра ли?
Очите ти. Обичам ги, до болка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Гарелова Всички права запазени
