25.09.2020 г., 15:05  

Далеч, далеч от земните затвори

573 3 13

Далеч, далеч от земните затвори

и много по-високо от небето

очите ти божествени говорят,

събрали до прашинка световете.

 

Кълбото се върти във две зеници

и лута се из хиляди посоки -

на Севера умират всички птици,

а полетът на Юг е само стока.

 

Очите ти приличат на илюзия

протягам се, а те - отдалечават.

И точно ги достигам. Мигаш. Губя се-

изплакваш ме и падам на земята.

 

От ниско като гледам, приближаваш се,

и образа ми с миглите си късаш.

Във клетката на своето мълчание

очите ти са свидната ми къща.

 

И също като мое огледало,

но някак си божествено високи.

Обичам ги! Обичам ги! Разбра ли?

Очите ти. Обичам ги, до болка.

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гарелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...