Далеч, далеч от земните затвори
Далеч, далеч от земните затвори
и много по-високо от небето
очите ти божествени говорят,
събрали до прашинка световете.
Кълбото се върти във две зеници
и лута се из хиляди посоки -
на Севера умират всички птици,
а полетът на Юг е само стока.
Очите ти приличат на илюзия
протягам се, а те - отдалечават.
И точно ги достигам. Мигаш. Губя се-
изплакваш ме и падам на земята.
От ниско като гледам, приближаваш се,
и образа ми с миглите си късаш.
Във клетката на своето мълчание
очите ти са свидната ми къща.
И също като мое огледало,
но някак си божествено високи.
Обичам ги! Обичам ги! Разбра ли?
Очите ти. Обичам ги, до болка.
© Деница Гарелова All rights reserved.
