perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2342
23.01.2008 г., 9:45 ч.

Далече 

  Поезия » Философска
600 0 14

Как ли не съм се проклинал,

че загубил съм морните делници,

бях далеч безутешен заминал

и се борих с вятърни мелници.

Борих се сам, уморих се

да влача в рани съдбата,

с болки в плътта спогодих се

да довърша до края борбата.

И се влачих със сълзи в очите,

търсих бели огньове във мрака,

но огньовете гаснеха скрити,

без да вярвам, пожарища чаках.

Запламтяха огньове в тълпите,

земният ад под небето гори,

черни сенки напускат душите,

разпилени в слънца от искри.

Тъмни небета сенки застилат

и кривят разлютени гримаси,

бели небета с тълпите достигам,

но ме чакат застинали маски.

Вече не вярвам в проклятия,

не загубил съм морните делници,

срещнах по пътя разпятия,

но се борих с вятърни мелници.

© Димитър Станчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??