perfectstranger (Димитър Станчев)
180 2308
Jan 23, 2008, 9:45 AM

Далече 

  Poetry » Phylosophy
625 0 14

Как ли не съм се проклинал,

че загубил съм морните делници,

бях далеч безутешен заминал

и се борих с вятърни мелници.

Борих се сам, уморих се

да влача в рани съдбата,

с болки в плътта спогодих се

да довърша до края борбата.

И се влачих със сълзи в очите,

търсих бели огньове във мрака,

но огньовете гаснеха скрити,

без да вярвам, пожарища чаках.

Запламтяха огньове в тълпите,

земният ад под небето гори,

черни сенки напускат душите,

разпилени в слънца от искри.

Тъмни небета сенки застилат

и кривят разлютени гримаси,

бели небета с тълпите достигам,

но ме чакат застинали маски.

Вече не вярвам в проклятия,

не загубил съм морните делници,

срещнах по пътя разпятия,

но се борих с вятърни мелници.

© Димитър Станчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??