По кой ли път житейски скиташ,
с какво се бориш в този час?
Към теб все мислите отлитат
и искам да намеря глас
да те достигна. Но спокойно,
добре съм аз. Не се коси!
И само мъката е тройна,
че си далеч, и ми тежи...
Но пак се смея и се радвам,
че теб те има на света.
По малко обич да открадвам
от твоята, нали така?
Макар да зная, че не чуваш,
ти пея песен от душа -
недей да плачеш, да тъгуваш!
Върти се нашата земя!
И ще се срещнем с теб отново,
кълна се, че ще е така,
загубили и сън, и слово,
ще се намерим по света!
Ти само чуй - за тебе пея!
Далеч... но под едно небе!
Тъй близо си, щом в мен живееш -
във мислите... в това сърце!
© Любимата Всички права запазени