stel88 (Стеляна)
80 1788
10.06.2012 г., 13:47 ч.

Далече 

  Поезия
1056 0 15

Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен

под ореха, оронен от дъждовете есенни,

да затисне гласът ти тежката рана,

да ме спасиш с ръце от бездънната яма.

Разкажи, майко, разкажи, не щади ме,

за нощите тъмни, не мълчи, а прости ми.

Тук спомени дебнат, като хищни призраци,

съскат и хапят, откакто минах граница.

И Слънце не грее, от сив дим е небето,

целогодишно върлуват болки, знам им лицето.

Но намирам понякога спасение живо

в картини от люляци, полюлели се диво

от гласа на вятъра, сменил покоя им с ритъм,

потанцувал в мен, а после отлитнал.

 

Така редят се мъчни години с охота

на чужда земя да подреждам живота

от непасналите части на огромния пъзел,

вързал ръцете ми на корабен възел.

Тук не мога да дишам, да ям, да се моля,

отсечена е главата на силната воля.

И Зимата не е нашата, а всесезонно се влачи,

настроила струните на душата вечно да плачат.

Повярвай ми, майко, тук трудно вирея,

пълноводни реки по бузите ми се леят.

Детето в мен иска още с теб да лудее,

надалече е тясно и не ми се живее.

Затова ела, утеши ме, изпей ми тиха песен

под ореха, оронен от дъждовете есенни.

© Стеляна Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??