Далече
Ела, утеши ме, изпей ми тиха песен
под ореха, оронен от дъждовете есенни,
да затисне гласът ти тежката рана,
да ме спасиш с ръце от бездънната яма.
Разкажи, майко, разкажи, не щади ме,
за нощите тъмни, не мълчи, а прости ми.
Тук спомени дебнат, като хищни призраци,
съскат и хапят, откакто минах граница.
И Слънце не грее, от сив дим е небето,
целогодишно върлуват болки, знам им лицето.
Но намирам понякога спасение живо
в картини от люляци, полюлели се диво
от гласа на вятъра, сменил покоя им с ритъм,
потанцувал в мен, а после отлитнал.
Така редят се мъчни години с охота
на чужда земя да подреждам живота
от непасналите части на огромния пъзел,
вързал ръцете ми на корабен възел.
Тук не мога да дишам, да ям, да се моля,
отсечена е главата на силната воля.
И Зимата не е нашата, а всесезонно се влачи,
настроила струните на душата вечно да плачат.
Повярвай ми, майко, тук трудно вирея,
пълноводни реки по бузите ми се леят.
Детето в мен иска още с теб да лудее,
надалече е тясно и не ми се живее.
Затова ела, утеши ме, изпей ми тиха песен
под ореха, оронен от дъждовете есенни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стеляна Всички права запазени
