Eipril (Хари Спасов)
1394 5669
5.02.2021 г., 7:45 ч.  

Далече 

  Поезия » Друга
426 2 6

Далеч остана времето безгрижно

и младост волна с леките крила.

И корабчето бяло, книжно,

поело курс по тихата река.

 

Далеч от родна къщата, двора

и улицата пълна със деца.

Далеч от хубавите хора

и ясната, усмихната луна.

 

И тъй далече, там остана

сърцето мое, моята душа.

На тяхно място - люта рана,

боли и пáри до смъртта.

 

 

 

 

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Скитница, Т.Т. ,Дарина!
  • Чувствено!
  • Хубав стих!
  • Миналото и като време и като разстояние... Сърцето си пази топли спомени, но от тях капят сълзи...
    Много е хубаво и тъжно...
  • Много ти благодаря, Милена!
    Трогна ме!
  • Много е хубаво! Първият куплет е царството на безгрижното детство. Бялото корабче носи толкова символни послания за невинност, чистота, мир, любов, наивност, заедно с тихата река на безгрижието, свободата и вярата в бъдещето. Много красив и щастлив куплет. Вторият куплет събира родната къща, двора, улицата пълна с деца, хубавите хора и ясната, усмихната луна. Той е царство на носталгията по изгубеното детство. Третият куплет е царство на реалността, в което сърцето и душата страдат, защото са останали там - в детството. От срещата на детската душа с реалността се ражда люта рана, която "боли и пари до смъртта". Върна ме в "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст. Върна ме в собственото ми детство и отново почувствах незаменимият му аромата и вкус на любов, вяра, надежда, свобода и невинност. Благодаря ти от сърце. Ще си го прибера, за да си го чета пак. Защото тече като детска река и напоява живота, който си връща истинските вкусове и аромати.
Предложения
: ??:??