Feb 5, 2021, 7:45 AM
Далече
Далеч остана времето безгрижно
и младост волна с леките крила.
И корабчето бяло, книжно,
поело курс по тихата река.
Далеч от родна къщата, двора
и улицата пълна със деца.
Далеч от хубавите хора
и ясната, усмихната луна.
И тъй далече, там остана
сърцето мое, моята душа.
На тяхно място - люта рана,
боли и пáри до смъртта.
© Хари Спасов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря, Скитница, Т.Т. ,Дарина!
-
Чувствено!
-
Хубав стих!
-
Миналото и като време и като разстояние... Сърцето си пази топли спомени, но от тях капят сълзи...
Много е хубаво и тъжно... -
Много ти благодаря, Милена!
Трогна ме! -
Много е хубаво! Първият куплет е царството на безгрижното детство. Бялото корабче носи толкова символни послания за невинност, чистота, мир, любов, наивност, заедно с тихата река на безгрижието, свободата и вярата в бъдещето. Много красив и щастлив куплет. Вторият куплет събира родната къща, двора, улицата пълна с деца, хубавите хора и ясната, усмихната луна. Той е царство на носталгията по изгубеното детство. Третият куплет е царство на реалността, в което сърцето и душата страдат, защото са останали там - в детството. От срещата на детската душа с реалността се ражда люта рана, която "боли и пари до смъртта". Върна ме в "По следите на изгубеното време" на Марсел Пруст. Върна ме в собственото ми детство и отново почувствах незаменимият му аромата и вкус на любов, вяра, надежда, свобода и невинност. Благодаря ти от сърце. Ще си го прибера, за да си го чета пак. Защото тече като детска река и напоява живота, който си връща истинските вкусове и аромати.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
