Заспиваш ли далече, някъде в нощта?
Заспиваш ли така далечен в мрака?
По вятъра ли вест да пратя ти сега,
че стоя във тъмното и само теб очаквам?
Сънуваш ли копнежно моят страстен зов?
Сънуваш ли вълшебният ми поглед?
Със който гледах те в любовен благослов,
с който страстите и в тебе пак разпалвах.
Поискай ме да дойда в най-сладкия ти сън!
Поискай ме да бъда страст копняна!
Мечтаеш ли за мен, пожелай ме в този блян,
за теб ще дойда облечена в любовната премяна.
Прегръщай ме дори да бъде само нежен сън!
Целувай ме, тъй както само ти го правиш!
Накарай ме името ти да прошепвам с меден звън,
накарай ме да те искам още дълго във съня си!
© Пламена Владимирова Всички права запазени