26.03.2021 г., 7:32

Далечна химера

430 0 0

ДАЛЕЧНА ХИМЕРА*

 

Без обич в сърцето не мога,

не мога дори и за час.

Обичам Живота и Бога,

когато изпадна в екстаз.

 

Досадният, тежък живот

със смисъл е само тогава,

когато под светлия свод

без милост, без страх се раздаваш.

 

Не искам от никого нищо

в отдавна проклетия свят.

Горящото с обич огнище

ме прави безкрайно богат.

 

Да даваш без жал, без отчет,

е пряка пътека към Бога,

по нея поех и напред

ще крача, доколкото мога.

 

Безкористна обич ще сея

през всеки оставащ ми ден.

Със себе си в мир ще живея,

от всичко в Живота пленен.

 

____________________________

* – Това стихотворение е редактиран вариант на стихотворението „Най-прекият маршрут към Бога“. <https://otkrovenia.com/bg/stihove/naj-prekiyat-marshrut-kym-boga>

Тук съм променил заглавието, стихотворната стъпка и отделни места от произведението.

Реших да го кача наново, вместо да редактирам старото, за да се видят разликите между двете и съответно читателят да прецени дали направените промени са към по-добро или не.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Раммадан Л.К. Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...