Далечни светове
ДАЛЕЧНИ СВЕТОВЕ
Защо ли мислите ни непрестанно
неистово щурмуват крепостта,
в която недостъпни си остават,
поне за нас, потайностите на света?
Обзети от младежка дързост,
която щедро се подхранва
от тръпнещото ни очакване,
навярно искаме да знаем ...
за всичко и... сега.
Затуй и толкова е трудно
да видим, че сме подранили,
че от сигурния път
и правилен подход
опасно сме се отклонили.
Напразно се надяваме,
че можеме, едва ли не сега,
подобно на джуджето Властелин,
успешно да пробием
с длето и чук от пластелин,
невиждана по твърдост сплав,
създадена от други,
непознати... засега,
космически цивилизации.
Какво ще стане щом се убедим,
че във безкрайната вселена
живеят и безброй разумни общества,
че някои от тях дори
достигнали са върхове,
които са непостижими
за днешните човешки същества?
Защо не можеме да проумеем,
защо не искаме да се говори,
че въобще не сме готови
за първите си срещи с тях?
Не е ли ясно като ден,
че има множество неща,
които ний не можеме сега,
макар до някъде, да разберем?
Какво ще правим щом открием тайни,
които безвъзвратно и бездушно
ще сринат без остатък
основите на нашите представи
касаещи света, живота и смъртта?
Та ние даже и не знаем
с какво и как ще можем да ги заменим.
И как ще реагираме когато,
разбирайки безспорно,
че може би не сме това,
което сме си мислили, че сме?
Когато дойде времето, в което
и хора от планетата Земя
достигнат безпроблемно
желаните далечни светове,
нас... вече няма да ни има.
Но не забравили мечтите
и нашите души ще полетят,
понесени от земни ветрове.
Омаяни от тях звездите
тържествено за почест ще блестят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени
Хубава нощ!
