Мълчи душата в ъгъла стаена,

с измъчени от треската очи.
И знае, че макар несподелена
една любов извира и сълзи.

Не иска да се рее с ветровете
и да се къпе в морските вълни.
Тя знае, че се срещат световете
макар в неизмерими висини.

За нея няма срещи невъзможни
от спомени, прелистени в нощта.
И сред заплетени въпроси - сложни,
човек отпива част от радостта.

Мълчи душата чиста и сияйна,
прегърната от звездното небе,
а свидната мечта плете безкрайна
дантела от далечни светове ...