21.12.2008 г., 14:54

Далечно

784 0 3

В далечината виждам странни отблясъци
на хорски лъжи, скрити в безкрайни пясъци,
вървя към тях запъхтян и забързан,
и по пътя се чувствам по-объркан!

Странно е, че вървя натам сам
и в края какво ще стане, не знам,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Ще останеш ли с мен да гадаем заедно
и да усетиш с мен всичко неосезаемо,
ще те помоля - остани и погледни края заедно с мен
и тогава ще усетиш красотата на утрешния ден!

Помогни ми, за да мога да се справя,
малка част от живота си да оправя,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Стоянов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Рано или късно всеки от нас разбира, че сам пътя свой ще извърви...Независимо колко претъпкано е около него! На мен ми хареса, всяко едно мъжко откровение си е за поощрение.
  • Строежа и поантата малко куцат,но като цяло имаш добри идеи.
  • В живота нищо не е сигурно.
    Именно в това му е чара.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...