21 дек. 2008 г., 14:54

Далечно

789 0 3

В далечината виждам странни отблясъци
на хорски лъжи, скрити в безкрайни пясъци,
вървя към тях запъхтян и забързан,
и по пътя се чувствам по-объркан!

Странно е, че вървя натам сам
и в края какво ще стане, не знам,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Ще останеш ли с мен да гадаем заедно
и да усетиш с мен всичко неосезаемо,
ще те помоля - остани и погледни края заедно с мен
и тогава ще усетиш красотата на утрешния ден!

Помогни ми, за да мога да се справя,
малка част от живота си да оправя,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рано или късно всеки от нас разбира, че сам пътя свой ще извърви...Независимо колко претъпкано е около него! На мен ми хареса, всяко едно мъжко откровение си е за поощрение.
  • Строежа и поантата малко куцат,но като цяло имаш добри идеи.
  • В живота нищо не е сигурно.
    Именно в това му е чара.

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...