21 дек. 2008 г., 14:54

Далечно

785 0 3

В далечината виждам странни отблясъци
на хорски лъжи, скрити в безкрайни пясъци,
вървя към тях запъхтян и забързан,
и по пътя се чувствам по-объркан!

Странно е, че вървя натам сам
и в края какво ще стане, не знам,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Ще останеш ли с мен да гадаем заедно
и да усетиш с мен всичко неосезаемо,
ще те помоля - остани и погледни края заедно с мен
и тогава ще усетиш красотата на утрешния ден!

Помогни ми, за да мога да се справя,
малка част от живота си да оправя,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Стоянов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Рано или късно всеки от нас разбира, че сам пътя свой ще извърви...Независимо колко претъпкано е около него! На мен ми хареса, всяко едно мъжко откровение си е за поощрение.
  • Строежа и поантата малко куцат,но като цяло имаш добри идеи.
  • В живота нищо не е сигурно.
    Именно в това му е чара.

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...