Dec 21, 2008, 2:54 PM

Далечно

  Poetry
788 0 3

В далечината виждам странни отблясъци
на хорски лъжи, скрити в безкрайни пясъци,
вървя към тях запъхтян и забързан,
и по пътя се чувствам по-объркан!

Странно е, че вървя натам сам
и в края какво ще стане, не знам,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Ще останеш ли с мен да гадаем заедно
и да усетиш с мен всичко неосезаемо,
ще те помоля - остани и погледни края заедно с мен
и тогава ще усетиш красотата на утрешния ден!

Помогни ми, за да мога да се справя,
малка част от живота си да оправя,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Стоянов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Рано или късно всеки от нас разбира, че сам пътя свой ще извърви...Независимо колко претъпкано е около него! На мен ми хареса, всяко едно мъжко откровение си е за поощрение.
  • Строежа и поантата малко куцат,но като цяло имаш добри идеи.
  • В живота нищо не е сигурно.
    Именно в това му е чара.

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...