21 dic 2008, 14:54

Далечно 

  Poesía
668 0 3

В далечината виждам странни отблясъци
на хорски лъжи, скрити в безкрайни пясъци,
вървя към тях запъхтян и забързан,
и по пътя се чувствам по-объркан!

Странно е, че вървя натам сам
и в края какво ще стане, не знам,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

Ще останеш ли с мен да гадаем заедно
и да усетиш с мен всичко неосезаемо,
ще те помоля - остани и погледни края заедно с мен
и тогава ще усетиш красотата на утрешния ден!

Помогни ми, за да мога да се справя,
малка част от живота си да оправя,
дали ще достигна до истината, не зная,
и до края на пътя мога само да гадая!

© Димитър Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Рано или късно всеки от нас разбира, че сам пътя свой ще извърви...Независимо колко претъпкано е около него! На мен ми хареса, всяко едно мъжко откровение си е за поощрение.
  • Строежа и поантата малко куцат,но като цяло имаш добри идеи.
  • В живота нищо не е сигурно.
    Именно в това му е чара.
Propuestas
: ??:??