Далечно твоя
Попивам със длани
от чувствата, избили по твойто лице.
Не съм аз вече същата,
която познаваш отпреди ти, момче!
Пораснала съм до болка от "себе си",
от толкова мисли, от толкоз сълзи...
Пробила съм в мен и надеждите -
проядени, като дупки в самотни скали...
Не исках
да стигам до тук.
Ала Не можех
натам да вървя.
Обичах,
но правех напук.
Ти Не трябва
да виждаш това...
Убивам във себе си чувства,
защото не мога да спя
от толкова нежност - а толкова мръсна
в свойта собствена непонятна тъга.
И е толкова пусто,
толкова пусто,
... когато оставям в теб част от това!
Не искам!
Попивам с ръка
последната своя сълза от лицето ти...
Да, аз тръгвам,
тръгвам сега -
за да остана завинаги твоя в сърцето си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вечерница или Зорница Всички права запазени
