Далекоглед и разни частици
Далекоглед и разни частици
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж.
Там някъде, на оня горен остров,
по котешки ще дойде вечността
и моята съседка ще е ангел,
и гълъбът, и котаракът
след бялата й слава ще летят,
а тя - сияние от пресветата майка -
ще се прости със старостта.
... подпява си животът „Ягодовите поля”
и с рока си ни забавлява с хъс:
... forever young сме вечните деца,
заченати под слънчевия огнеръс.
Черупчесто и яйчено се спукват
неверите ни в врящия тиган,
един фотон ми трябва да улуча
средата фина между инг и янг...
От розово до синьо, през дъгата,
да мина,свиркайки с уста,
нахално млада да не вярвам - че сме:
подвижни пясъци... забити кораби...
платна без лодки... котви от ръжда...
Борбите ни са бури до колене,
но имаме любов и пълнонебие...
Болят от ръбове телата хипотези
и междуредията чакат аргументи...
Каквото да се случи в този понеделник –
до сетната секунда ще съм редом ...
...
П.С. Простете авторската грешка –
забравих тия дни на радостта да кажа,
че може да се върне на етажа ми...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Златина Георгиева Всички права запазени
