theironlady (Златина Георгиева)
216 228
3.10.2013 г., 22:16 ч.

Далекоглед и разни частици 

  Поезия » Философска
1097 1 4

Далекоглед и разни частици

 

Не свети. Прозорецът угасна.

и гълъбът на нейния перваз

изсъхва върху някой перест облак

като клеймо за земния й стаж.

Там някъде, на оня горен остров,

по котешки ще дойде вечността

и моята съседка ще е ангел,

и гълъбът, и котаракът

след бялата й слава ще летят,

а тя - сияние от пресветата майка -

ще се прости със старостта.

 

... подпява  си животът „Ягодовите поля”

и с рока си ни забавлява с хъс:

... forever young сме вечните деца,

заченати под слънчевия огнеръс.

Черупчесто и  яйчено се спукват

неверите ни в врящия тиган,

един фотон ми трябва да улуча

средата фина между инг и янг...

От розово до синьо, през дъгата,

да мина,свиркайки с уста,

 

нахално млада да не вярвам -  че сме:

подвижни пясъци... забити кораби...

платна без лодки... котви от ръжда...

Борбите ни са бури до колене,

но имаме любов и пълнонебие...

Болят от ръбове телата хипотези

и междуредията чакат аргументи...

Каквото да  се случи в този понеделник –

до сетната секунда ще съм редом ...

...

П.С. Простете авторската грешка –

забравих тия дни на радостта да кажа,

че може да се върне на етажа ми...

 

© Златина Георгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??