Далекоглед и разни частици
Далекоглед и разни частици
Не свети. Прозорецът угасна.
и гълъбът на нейния перваз
изсъхва върху някой перест облак
като клеймо за земния й стаж.
Там някъде, на оня горен остров,
по котешки ще дойде вечността
и моята съседка ще е ангел,
и гълъбът, и котаракът
след бялата й слава ще летят,
а тя - сияние от пресветата майка -
ще се прости със старостта.
... подпява си животът „Ягодовите поля”
и с рока си ни забавлява с хъс:
... forever young сме вечните деца,
заченати под слънчевия огнеръс.
Черупчесто и яйчено се спукват
неверите ни в врящия тиган,
един фотон ми трябва да улуча
средата фина между инг и янг...
От розово до синьо, през дъгата,
да мина,свиркайки с уста,
нахално млада да не вярвам - че сме:
подвижни пясъци... забити кораби...
платна без лодки... котви от ръжда...
Борбите ни са бури до колене,
но имаме любов и пълнонебие...
Болят от ръбове телата хипотези
и междуредията чакат аргументи...
Каквото да се случи в този понеделник –
до сетната секунда ще съм редом ...
...
П.С. Простете авторската грешка –
забравих тия дни на радостта да кажа,
че може да се върне на етажа ми...
© Златина Георгиева All rights reserved.
