Дали
Дали, когато слънцето изгрява
и росата стича се по тихата трева,
а славеят весело припява
своя познат рефрен за любовта -
ти сещаш се за мен...
Дали, когато морската вода облее
нозете ти, пропили се във пясъка,
а чайките, в небето реещи се,
огласят твоята душа -
ти сещаш се за мен...
Дали, когато планината стенеща
от вятъра в косите ти опиянява
мислите ти в екстаза
на природата -
ти сещаш се за мен...
Дали, когато целувката сладнееща
се е отскубнала в миг на еуфория
от радостта на преживяното -
ти сещаш се за мен...
А колко ли пеперуди са се раждали,
когато сърцето ти е биело в ритъма
на споделеното очакване
с аромат на пролетта пропито!
Дали сещаш се за мен?
С главата си ще разбия портата на егото.
С ръцете ще запуша раните на вярата.
С крак ще смачкам болката.
С молитва ще издигна стълбата на щастието.
За да можем отново да сме истински!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диан Гочев Всички права запазени
